Марихуаната повишава ли мозъчната сила или я уврежда?

• 1. Обръщане на тенденцията: Нови изследвания сочат, че марихуаната може да намали субективния когнитивен спад
• 2. Марихуаната е загубена за младите
• 3. Бележка: Защо канабисът изобщо влияе на мозъка?
• 4. Краткосрочни и дългосрочни ефекти
• 4. a. Остро увреждане
• 4. b. Дългосрочни последствия
• 4. c. Промени в структурата на мозъка
• 5. Твърде малко изследвания с хора
• 6. Заключение: Трябва ли да се притеснявате?

Няма съмнение, че марихуаната директно влияе на мозъка ни и променя способността ни да решаваме обикновени житейски пъзели на автопилот. Спомняте ли си първия път, когато се напушихте? Улиците на собствения ви град изведнъж се превърнаха в лабиринт? Или онзи момент на безпомощно мълчание в разговор, когато забравихте за какво, по дяволите, говорехте с приятелите си?

Не е чудно, че науката досега основно е изучавала канабиса с оглед на способността му да ви направи по-глупави, а не обратното. Е, ситуацията започва да се променя. Все още има много неизвестни относно въздействието на марихуаната върху когнитивните ни функции, но онези, които не могат да си представят живота без това растение или го използват с медицинска цел, най-накрая могат да си отдъхнат... и да дръпнат още един път. Дано това не ви доближи с една крачка до сенилността.

Обръщане на тенденцията: Нови изследвания сочат, че марихуаната може да намали субективния когнитивен спад

Изненадващо, ново изследване предполага, че употребата на марихуана може да бъде свързана с по-нисък риск от субективен когнитивен спад (СКС), оспорвайки широкоразпространените схващания. Изследването, публикувано в списанието Current Alzheimer Research, установява, че рекреационната употреба на канабис е „значително“ свързана с по-нисък СКС, като потребителите съобщават за по-малко объркване и загуба на памет в сравнение с непотребителите.

За целта на изследването 4 744 възрастни над 45 години са били разпитани относно употребата им на марихуана през последните 12 месеца. Изследователите могат само да спекулират за причините, поради които рекреационната употреба изглежда защитава човешкия мозък.

Едно възможно обяснение, според авторите, е че употребата на канабис подобрява качеството на съня и понижава нивата на стрес, а и двата фактора са критично важни за психичното здраве. Не стана ясно дали изследователите са отчели възрастта на участниците. Добре известно е, че употребата на канабис е по-разпространена сред по-младите, и би се очаквало те да имат по-малко объркване и загуба на памет в сравнение с по-възрастните. Също така би се очаквало в тази по-млада група да има повече рекреационни потребители на канабис.

Интересен е и фактът, че медицинската употреба, дори в комбинация с рекреационната, е слабо свързана с намален когнитивен спад. Възможното обяснение отново е, че по-възрастните и по-малко здрави хора, които използват марихуана с медицинска цел, по-често имат когнитивни проблеми.

Извън причините за употреба на канабис – медицински или немедицински – изследването проучва и честотата, и метода на консумация. Открито е, че по-честата употреба, както и пушенето (за разлика от вейпинг или храни), са слабо свързани (по думите на учените – статистически незначително) с увеличение на докладваните психически проблеми.

Марихуаната е загубена за младите

Онези, които са запознати с темата, не са пропуснали един съществен момент в това изследване: разгледани са само хора на средна възраст и по-възрастни. Защо това е важно? Защото все повече проучвания показват, че възрастта, на която човек започва да употребява канабис, има голямо значение.

Тийнейджъри и млади хора, особено онези, които развиват зависимост към канабис, пропускат много неща в живота – образование, кариера, нови запознанства, пътувания. За по-възрастните обаче употребата на канабис може да даде нова гледна точка, възможност да видят нещата от различен ъгъл или да избягат от порочния кръг на утвърдени мисловни модели.

Има няколко изследвания, които предполагат, че ранният контакт с марихуана води до различни дефицити на паметта и когнитивните функции по-късно в живота. Изследване върху плъхове от 2007 г. показва, че „излагането на канабиноиди в ранните стадии на мозъчно развитие може да доведе до необратими, леки дисфункции при поколението“. Друго проучване от 2005 г. демонстрира, че пренаталната употреба на синтетичен канабиноид, който се свързва със същите рецептори като THC, води до „дефицит в ученето и намалена емоционална реактивност при поколението.“ Още една поредица от експерименти, този път с маймуни, показва, че „постоянните ефекти на THC върху когнитивните способности са по-очевидни, когато излагането съвпада с етапа на развитие, при който невралните вериги активно се изграждат.“

Преминавайки отвъд животинските модели, доклад, публикуван през 2012 г., установява когнитивни проблеми при дългогодишни потребители на канабис, които са започнали употребата още в юношеството. Дори при спиране на употребата по-късно в живота не се възвръща напълно невропсихологичното функциониране.

Проблемът с тези проучвания е, че не могат да докажат дали употребата на марихуана действително е причина за когнитивния спад, или има друг подлежащ проблем, който води както до когнитивен спад, така и до започване на употреба на марихуана. Например по-ниският социално-икономически статус може да доведе до по-слабо когнитивно развитие и също така да направи младия човек по-склонен да злоупотребява с марихуана и да започне още в по-ранна възраст.

Бележка: Защо канабисът изобщо влияе на мозъка?

Когато консумирате марихуана, в тялото ви постъпва химично съединение, наречено THC (делта-9-тетрахидроканабинол). THC е основното психоактивно съединение в марихуаната, което създава усещане за напушване. То действа, като имитира действието на естествените невротрансмитери в тялото, наречени ендоканабиноиди, които са със сходна структура.

По-конкретно, THC взаимодейства с CB1 рецепторите. Това са много малки протеини, прикрепени към клетките ви, които получават химически сигнал от различни стимули и помагат на клетките да реагират. CB1 рецепторите се намират главно в мозъка и нервната система, както и в периферните органи и тъкани.

CB1 рецепторите са част от ендоканабиноидната система (КЕС), която е сложна система за клетъчна сигнализация, открита в началото на 90-те години от учени, изследващи THC. Тази система играе роля в регулацията на редица функции и процеси в човешкото тяло, включително сън, настроение, апетит, памет, размножаване и фертилитет. Ендоканабиноидната система съществува и е активна в организма ви, дори ако не употребявате канабис.

Когато обаче THC взаимодейства с КЕС, това нарушава нормалното ѝ функциониране, което води до различни ефекти като променени сетива, промени в настроението, нарушения в паметта и, в някои случаи, халюцинации. Именно тази взаимовръзка причинява психоактивните ефекти на марихуаната.

Краткосрочни и дългосрочни ефекти

Когато се изучават ефектите на марихуаната върху мозъка, трябва да се прави разлика между остри ефекти (забележими само докато сте напушени), краткосрочни ефекти, като намалена концентрация или по-ниска мотивация часове или дори дни след последната употреба, и дългосрочни ефекти, които може да останат за постоянно, дори и ако сте спрели да пушите трева отдавна.

Остро увреждане

Никой не би оспорил, че когато сте напушени, способността ви за разбиране и запаметяване, както и вземането на решения, се нарушават. Също толкова ясно е обаче, че при дългосрочните потребители се развива толеранс, който частично компенсира тези ефекти. Тази тема е изключително важна за безопасността на движението — наличните изследвания отбелязват, че способността на хората да шофират, докато са под въздействие, зависи от това дали са случайни или редовни пушачи.

Едно изследване на австралийски учени оценява когнитивните способности на пациенти с рак, които използват канабис за облекчаване на различни симптоми. Те са били помолени да консумират марихуана в лабораторна среда и след това да направят тестове за когниция. Както се очаква, при тях не се наблюдава статистически значим спад в способността за разсъждение, памет или вземане на решения – като дългосрочни медицински ползватели, тези пациенти просто са се адаптирали към напушването.

Австралийските учени също отбелязват, че в реални условия острите ефекти на марихуаната имат още по-малко значение, тъй като повечето пациенти приемат лекарството си преди лягане – когато потенциалното когнитивно увреждане няма значение.

Дългосрочни последствия

Съществуващите проучвания показват последователни измерими разлики между пушачите и непушачите по отношение на мисленето. Истинското предизвикателство е да се изчистят данните от объркващи фактори като употреба на алкохол и други субстанции, както и да се изолират възможните основни причини като генетика и социално-икономически статус. Когато всичко това се вземе предвид, резултатите са най-малкото неубедителни.

Едно изследване отбелязва асоциация между влошена вербална памет и кумулативно излагане на канабис през живота, но не открива значителни разлики между бивши пушачи и непушачи в други сфери на когнитивната функция. Това проучване разглежда 5115 души на възраст 18 до 30 години като в началото и ги проследява през следващите 25 години.

Друго изследване от 2015 не открива разлика в коефициента на интелигентност между близнаци, ако само един от тях е употребявал марихуана. В този случай, генетичният фактор надделява над употребата на марихуана.

В обзор на наличната литература по темата Националният институт за злоупотреба с наркотици признава тези неубедителни резултати и изразява надежда, че бъдещите проучвания ще дадат по-ясен отговор. Особено очаквана е дългосрочна изследователска инициатива – Adolescent Brain Cognitive Development (ABCD) study – която ще проследи млади американци от късното детство до ранна зрялост и ще наблюдава как употребата на канабис при някои от тях променя структурата на мозъка и дали в крайна сметка ще се отличават от непушещите връстници.

Промени в структурата на мозъка

Същата липса на убедителни доказателства се наблюдава и по въпроса дали употребата на канабис води до реални промени в морфологията на мозъка. Особен интерес за учените представлява кортикалната повърхност – частта от мозъка, отговорна за всички висши функции, свързани с мислене, вземане на решения и памет.

Докато по-ранни проучвания откриват някои различия в мозъчната структура, едно изследване от 2018 г. не намира доказателства за това. Екипът анализира 141 потребители на канабис и ги сравнява със 120 контролни лица. Те разглеждат три характеристики на кортикалната повърхност на мозъка:

• кортикална дебелина,
• повърхностна площ,
• и индекс на гирификация,

и не откриват разлики между потребителите и непотребителите в нито една от трите характеристики.

Надеждата е, че ABCD проучването, споменато по-горе, ще хвърли светлина върху този въпрос.

Твърде малко изследвания с хора

Преглеждайки съществуващите научни данни, изпъква един повтарящ се мотив: правени са много опити с животни, но много малко с хора. Тази тенденция вероятно ще се промени, тъй като все повече хора експериментират с канабис, особено сред пациентите. От една страна това тревожи медиците заради потенциални бъдещи проблеми за общественото здраве; от друга, отваря врата за изследвания на зависимостта между канабис и мозъчната функция и достига ли тревата до наистина умопомрачителен ефект?

Заключение: Трябва ли да се притеснявате?

Сигурни сме, че нашите читатели ценят интелекта си високо и не биха искали да продължат да пушат канабис, ако знаят, че той отслабва мозъчната им сила. За тях имаме утеха: „дяволската маруля“ не е толкова страшна, колкото е представяна дълги години. Но причинява ли вреда, макар и нищожна? Просто още не знаем със сигурност. И под „ние“ имаме предвид науката към настоящия момент.

Докато учените търсят окончателния отговор, поне се опитайте да употребявате умерено, не позволявайте употребата да стане проблемна, а ако сте млади и още не сте се срещнали с тревата, може би изчакайте докато мозъкът ви се развие напълно, за да не понесете вредите и може би дори да получите ползи от нея.