Нов канабиноид, извлечен от коноп: CBM

• 1. Cbm и инсулин
• 1. a. Ppar-рецептори под медицинския прожектор
• 2. Cbm навлиза на пазара
• 3. Медицинските приложения на cbm в бъдещето
• 4. В заключение

Марихуаната е част от живота ни от векове, дори хилядолетия, но изследванията по темата започнаха да се развиват активнo едва през последните две десетилетия, когато медицинските канабис семена започнаха да набират популярност. Досега двата най-известни канабиноида в марихуаната бяха THC и CBD. Появява се нов играч на медицинската марихуана сцена – говорим за канабимовон или CBM. CBM се среща в исторически сорт коноп, наречен Carmagnola – на името на малко село в Пиемонт, Италия. Въпреки това, канабимовонът излезе на преден план едва наскоро, когато през март тази година група италиански университети и изследователски центрове публикуваха проучване по темата, което излезе в списание Molecules.¹ 

Но какво точно е канабимовон? В тази статия ще разясним подробно употребата и характеристиките на най-новия член в семейството на канабиноидите – CBM. Все още не е известно много за не-психоактивния CBM, но нека разгледаме какво точно представлява един от най-новите открити канабиноиди и защо толкова много учени и ентусиасти на канабиса виждат огромен потенциал в него.

1. CBM и инсулин

Един от най-впечатляващите аспекти на канабимовона е откриването на неговите възможни ползи за лечението на диабет, метаболитни разстройства и хранителни нарушения.

“CBM стимулира експресията на PPARγ таргет-гени, регулиращи диференцирането на адипоцити, и възпрепятства инсулиновата резистентност, причинена от палмитат. Всичко това определя CBM като нов биоактивен компонент с потенциал в лечението на нарушения, свързани с инсулинова резистентност.”¹

“В обобщение, тези открития подкрепят CBM като нов биоактивен компонент с потенциал за лечение на нарушения, свързани с инсулиновата резистентност,” пишат изследователите.

С по-прости думи, CBM може да бъде ефективен компонент за поддържане на здравословни нива на инсулин и метаболизъм при диабетици. Технически погледнато, CBM се свързва отлично с различни рецептори в човешкото тяло, особено с тип рецептори, наречени пероксизом-пролифератор-активирани рецептори, PPARα и PPARγ. Тези рецептори играят роля при регулиране на хормоналните нива и образуване на клетки във вътрешните органи. PPARα и PPARγ са ключови за липидния метаболизъм, метаболитната регулация и енергийната хомеостаза. 

Например PPARα и PPARγ рецепторите контролират гените, отговорни за създаване на клетки в основните ни органи като:

• сърце;
• някои мускули;
• черен дроб;
• бъбреци;
• панкреас;
• дебело черво;
• и слезка. 

CBM действа като агонист на PPARγ рецептора, за разлика от другите канабиноиди като THC и CBD, които са антагонисти на тези рецептори. 

PPAR-рецептори под медицинския прожектор

В съвременната медицина често се прибягва до лекарства за лечение на болести или разстройства. Но какво се случва, ако заболяването е причинено от дефектни, мутирали или увредени гени? В този случай не се препоръчва да се лекуват симптомите, а трябва да се прицели източникът на болестта. Тъй като PPAR-рецепторите пряко контролират гените, създаващи и управляващи голяма част от жизненоважните ни клетки, учените заключават, че чрез въздействие върху тези рецептори могат да се лекуват хранителни, хормонални, метаболитни разстройства и различни видове рак.²

{post: 810}

Съществуват вече някои лекарства, насочени към PPAR-рецепторите, одобрени от FDA и налични на пазара в САЩ. Тези медикаменти обаче често водят до нежелани странични ефекти като напълняване и сърдечни проблеми. Въпреки че употребата на канабиноиди понякога може да предизвика покачване на тегло заради прочутия ефект munchies, учените могат да разработят нови формули с комбинации от канабиноиди, които да имат минимални странични ефекти, но голям терапевтичен ефект. Всичко опира до време и търпение. 

За да разберем по-добре терапевтичния потенциал на CBM, е полезно да се потопим по-дълбоко в природата на PPAR-рецепторите. Тази абревиатура означава „пероксизом-пролифератор-активиран рецептор“. Те са група рецептори в нашите клетки, които имат важна роля в метаболизма. Има три основни типа PPAR-рецептори – алфа, делта и гама. PPAR алфа се среща най-вече в черния дроб и спомага разграждането на мастните киселини, нужни за енергия. PPAR делта се среща в мускулите и спомага използването на мастни киселини от движението. PPAR гама е рецептор, който се проявява в мастните клетки, където помага за складиране на излишните мазнини. CBM се свързва с PPAR гама според клетъчни изследвания, което означава, че канабиноидите може да имат важна роля при възпалителни и метаболитни състояния.

2. CBM навлиза на пазара

Както вече споменахме, CBM се извлича основно от сорт канабис Carmagnola, въпреки че с по-нататъшни проучвания вероятно ще се открие и в други сортове. Все пак, отглеждането на този сорт все още не е особено рентабилен бизнес, имайки предвид, че растението произвежда много малки количества от този канабиноид.

Може би в близко бъдеще селекционерите ще прилагат обратно кръстосване или линии с Carmagnola, за да създават нови сортове с по-голямо съдържание на канабимовон. Или пък биотехнолозите ще могат да манипулират генетично бактерии, дрожди или дори самия канабис за развитие на индустриални количества CBM.

3. Медицинските приложения на CBM в бъдещето

Тъй като изследванията по темата са малко, трудно е да се предскаже как ще се използва CBM като медицински продукт. Някои учени от САЩ вече са започнали изследвания, но засега те са ограничени от регулациите, които почти правят невъзможно провеждането на големи научни изследвания с висококачествени CBM сортове. Въпреки че канабисът е легален в 37 от 50 щата в САЩ, той все още остава класифициран като субстанция клас 1. Това го поставя в една категория с кокаин, LSD, хероин, MDMA и пейот сред други. Това значи, че федералното правителство на САЩ официално счита канабиса за „нямащ признато медицинско приложение и с висока възможност за злоупотреба“.

Самият факт, че CBM активира рецепторите, отговорни за инсулин и метаболизъм, трябва да е достатъчен стимул за по-задълбочени изследвания, тъй като диабетът е сред най-разпространените заболявания и през 2022 г. почти 10% от световното население се бори с него. Освен това, CBM показва голям потенциал за намаляване на страничните ефекти от лъчетерапия и химиотерапия, може да помогне при абстиненция на зависими и за облекчаване на болка и възпаления. 

Full-Spectrum медицински екстракти

Открития като канабиноида CBM в началото на 2020 г. само затвърждават мнението, че медицинските пациенти (и любителите на канабиса) е препоръчително да търсят екстракти с пълен спектър, ако предпочитат този начин на употреба. Към момента броят открити канабиноиди е точно 113. Няма съмнение, че има още много за изолиране и изследване, затова според нас всеки трябва да се стреми към пълен спектър екстракти. 

Те се наричат още whole-plant екстракти и чрез специални процеси продуктът съдържа пълния спектър от канабиноиди, присъстващи в растението. Защо това е важно? Защото когато „малките“ канабиноиди като CBM се приемат заедно с „големите“ като THC и CBD, ефектите им се засилват. Това не означава само по-силен ефект, но и по-добро облекчаване на болка и възпаления, както и подсилване на анти-тревожните свойства.

4. В заключение

Медицинските изследвания на канабиса водят до изненадващи и ефективни резултати за пациентите и затова не би трябвало да има пречки учени да продължават да откриват нови свойства в тази надеждна субстанция като канабиноидите. Удивителните открития за този нов канабиноид – канабимовон – доказват колко важно е учените да навлизат в канабисната наука. В крайна сметка, публикуваното в Molecules проучване доказва, че тежки заболявания като диабет могат да бъдат третирани с нови лекарствени формули с канабиноиди като CBM, THC, CBD, THCV или нови, които тепърва ще бъдат открити.

ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. „Identification and Characterization of Cannabimovone, a Cannabinoid from Cannabis sativa, as a Novel PPARγ Agonist via a Combined Computational and Functional Study." март 2020 – https://www.mdpi.com/1420-3049/25/5/1119/htm 
2. "PPAR and immune system—what do we know?" юли 2020 – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2543934/