Пристрастява ли канабисът? Ето какво казват изследванията

• 1. Пристрастява ли марихуаната?
• 2. Риск от пристрастяване към канабис

Отделяйки фактите от митовете, нашите читатели питат – пристрастява ли канабисът?

Твърденията, че канабисът е "входна дрога" или води до пристрастяване, са митове, които следват растението вече век поради забраната му. Няма данни, че канабисът е трамплин към по-тежки наркотици. В началото на 1900-те години в повечето страни по света, кампанията за забрана на тревата създаде страхова пропаганда, която не е базирана на наука. Тези настроения се крепят на контрол и страх, често целящи да управляват обществото и съзнанието на хората.

Днес, когато в много страни изследванията върху канабиса стават легални, се появяват нови данни, че тревата не води до пристрастяване. Освен това изследванията показват, че потребителите могат дори да използват канабис като инструмент за възстановяване от зависимост към по-опасни вещества като алкохол и фармацевтични лекарства. Канабисът всъщност помага за възстановяване от по-вредни и физически пристрастяващи субстанции и дава надежда за справяне с опиоидната криза.

Ето какво казват актуалните данни относно риска от пристрастяване към канабиса.

Пристрастява ли марихуаната?

Няма достатъчно рецензирани и контролирани изследвания, за да се каже категорично дали канабисът води до пристрастяване. Това, което знаем със сигурност, е, че е невъзможно да се предозира с канабис.

Има генетични изследвания, които предполагат, че рискът от пристрастяване към канабис може да е наследствен, пишат лекари от Yale Medicine. Авторите посочват, че са нужни още проучвания, за да се определи достоверността. Един доктор от Harvard, посветил кариерата си на развенчаване на митовете около канабиса, д-р Питър Гринспун, разказва за няколко изследвания, които показват, че CBD помага на хора с пристрастяване към опиати, главно чрез намаляване на тревожността. „Имаме нужда от по-качествени данни, но вярвам, че CBD (и вярвам, че и пълният канабис) тепърва ще заема по-важно място като спомагателна терапия при пациенти с опиоидна зависимост“, казва д-р Гринспун.

Риск от пристрастяване към канабис

Един често цитиран преглед от 2018 г. намира: „Въпреки че са нужни допълнителни изследвания, резултатите, резюмирани тук, показват, че невробиологичните промени при CUD се доближават до тези при други зависимости, макар и в по-слаба степен в някои мозъчни системи.“

Прегледът признава, че съществуващите изследвания относно канабиса и зависимостта имат пропуски. В него се изброяват въпроси, на които трябва да се отговори с повече данни, за да разберем дали тревата пристрастява. Въпросите за бъдещи проучвания включват:

• Дали промените в CBIR плътността след спиране на канабиса са подобни на промените при рецепторите на други злоупотребявани вещества?
• Поведенческите и емоционални вариации, свързани с употребата на канабис, дали са рисков фактор или следствие от пристрастяване?
• Са ли трайните поведенчески и неврофизиологични промени обвързани с нивото на THC в канабиса?
• Свързана ли е употребата на канабис с трайни промени в глутаматната сигнализация, подобно на други наркотици?
• Свързан ли е канабисът с нарушения в амигдалата и хабенулата, подобно на други психоактивни вещества?

Според Американския център за контрол на заболяванията 9% от хората, които употребяват канабис за дълъг период, развиват „разстройство от употреба на канабис (CUD)“. Определенията за CUD са много различни и не са единодушно приети от лекарите. Важно е да знаем, че канабисът не причинява същите физически абстиненции, както други вещества, включително алкохол. Отказът от канабис обикновено води само до лек дискомфорт. Поради това тревата няма същите вредни ефекти като други субстанции.

Проучване от 2020 г. сред 23 000 участника установява, че честотата на синдрома на абстиненция от канабис е 47%. В него се казва: „Факторите, които повишават този синдром, са клинична среда (особено стационарна и амбулаторна спрямо популационна), едновременна употреба на тютюн или други вещества и ежедневна употреба на канабис.“

Определението за симптоми на абстиненция от канабис много варира и често е спорно дори сред лекарите. Включва някой от следните симптоми: раздразнителност, гняв или агресия; нервност или тревожност; нарушения на съня; промени в апетита или теглото; неспокойствие; депресивно настроение; и соматични симптоми като главоболие, изпотяване, гадене, повръщане или болки в корема. Тези симптоми са леки. Вярвам, че те по-скоро отразяват ползите от канабиса за нашата тревожност, сън и настроение, отколкото вреди при отказ. Нужни са повече проучвания с по-големи групи хора и в контролирани условия, за да определим дали този синдром наистина е толкова широко разпространен.

Войната с наркотиците се отразява върху съществуващите изследвания за канабиса по тази тема. Канабисът просто никога не е бил достатъчно изучаван и затова повечето научни трудове подчертават вредата, а не ползите му. В бъдеще е нужно да се правят повече рецензирани изследвания, за да се определи дали настоящите данни са достоверни.