Канабис митове: Бяла пепел срещу черна пепел

• 1. Митът за бялата срещу черната пепел
• 2. Влиянието на температурите при горене
• 3. Какво показват изследванията за тютюневата пепел
• 4. Но първо... какво означават промиване и излекуване?
• 4. a. Какво означава излекуване при канабис и как влияе на качеството?
• 5. Финални изводи

Ако и вие сте от тези любители на тревата, които обичат да участват в дискусии относно произхода, митовете и легендите на канабиса, вероятно сте чували доста истории около това магическо растение. Например, може би знаете историята на 420. Според нея терминът се появява през 70-те, когато бреговата охрана, страхувайки се да не бъде заловена, предава голямо количество трева на група ученици чрез нещо като карта на съкровището, която ги отвежда към растенията. Групата се е събирала на 4:20, пушели са по един джойнт и тръгвали да търсят.

Има обаче и други, по-малко известни митове за марихуаната, например този за бялата срещу черната пепел. Може би ви звучи познато, а може и не – във всеки случай, нека се потопим в историята и да видим дали ще успеем да развенчаем този мит. 

1. Митът за бялата срещу черната пепел

И така, ако никога досега не сте чували този мит, ето как гласи той. Хората, които разпространяват тази градска легенда, твърдят, че когато горите канабисови цветове и пепелта е бяла или светлосива, това означава, че държите висококачествени цветове. Според тях, ако вашите цветове са били добре промити и добре излекувани (ще обясним след малко), те трябва да изгарят до светлосива или бяла пепел. Докато тъмносивата или черна пепел, според този мит, означава, че растението е било прехранено с торове или третирано с химикали. 

Може ли пепелта наистина да ни даде индикации за качеството на нашия продукт? Може би. Първо, марихуаната никога не трябва да „пука” или да издава пращящи звуци, когато гори, така че, ако вашата трева го прави, обърнете сериозно внимание защо се случва това. Все пак, тъй като това е просто градски мит, няма много научни изследвания по темата. За да разберем дали този мит е истина или лъжа, може би е добре да погледнем предишни изследвания върху горенето и пепелта на тютюна.

Но преди да затънем в темата, важно е да се знае, че много фактори могат да окажат влияние. Някои консуматори на канабис се кълнат в цвета на пепелта като точен индикатор за качеството на цветовете. Но какво да кажем за влажността на въздуха, в който пушат, или за типа хартия за свиване? Все пак някои хартии съдържат дълъг списък с химични добавки, докато други са много по-чисти и натурални. Има значение и самата техника на пушача. Какво се случва, когато някой пуши дълбоко и бавно, вместо повърхностно и бързо? Всички тези въпроси поставят под съмнение дебата между бялата и черната пепел. Наистина ли това е толкова важно? Или всъщност е безсмислено съревнование кой ще впечатли повече или ще заеме по-високо място във въображаемата йерархия на „напушените“? Хайде да го разровим!

2. Влиянието на температурите при горене

Пепелта, каквато я познаваме, не само от канабис, е сложна комбинация от минерали, въглен и шлака. Колкото и странно да звучи, пепелта може да даде ценни индикации за различни аспекти, свързани с огъня и процесите около него. Например, при разследване на горски пожари се гледа пепелта, за да се добие представа за температурата на горене. Когато температурата е висока, изгорялата органична материя и концентрациите на азот се понижават, което води до по-светъл цвят на пепелта, някъде между сиво и бяло. При най-светлия си нюанс, пепелта е съставена главно от кристални или аморфни неорганични съединения.

*Бележка* Един обикновен запалка достига температури около 1000° C.

Освен това, когато температурата на горене не надвишава 450° C, горенето е непълно, в тази пепел остават много органични съединения, включително въглерод, затова цветът е по-тъмен. 

Когато температурата е понад 450 градуса, въглеродът се изпарява, преминава в газообразно състояние и оставя след себе си минерална пепел – предимно калций, натрий, калий, магнезий, силиций и фосфор под формата на неорганични карбонати. Просто казано, това води до по-светъл цвят на пепелта. Всичко това ни води до извода, че не, светлата или бялата пепел не е индикатор за качеството на вашите канабисови цветове, а по-скоро за температурата, при която гори продуктът. 

3. Какво показват изследванията за тютюневата пепел

Преди да се чудите, не, не сме странни, че изследваме пепелта от джойнтове и „блънтове“ – тютюневата индустрия следи внимателно типа пепел вече повече от сто години. 

В тези стари изследвания учените се опитвали да разберат кои съставки на растенията насърчават или пречат на горенето на тютюневите цигари. Установили, че хлоридите възпрепятстват пълното горене, което води до отслабване на вкуса и аромата ¹. За разлика от това, съединения като калиеви соли на органични киселини подпомагат горенето и поддържат огъня. Когато осъзнали колко важни са тези вещества (и други алкални и алкалоземни соли) за бавното горене, федералните и щатски земеделски департаменти на САЩ, както и различни академични институции започнали да проявяват особен интерес към тях. 

Първо, започнали да изучават влиянието на торовете върху дима и пепелта от тютюн. Резултатът бил, че видът на торенето не променя състава на излекуваните листа и не повишава нивата на сяра в тях. Това, което показало съществена разлика в качеството на дима, бил процесът на ферментация, и по-специално голямото количество хлорофил в нискокачествените тютюневи продукти. 

За да се постигне бяла пепел в цигарите, към продуктите се добавяли нитрати или карбонати, както и магнезиеви или калциеви киселини. Ако запалите от тези вещества в пура или цигара, ще получите алкални метални оксиди, които водят до формиране на бяла пепел. 

Стига с химията! Какъв е изводът? По принцип, бялата или светлата пепел се получава при две ситуации:

• Първо, при високи температури на горене;
• Второ, идва основно от минерали. 

Следователно, как се твърди, че бялата пепел при канабис, „блънтове“ и джойнтове, при положение че те обикновено не съдържат тютюн, е показател за доброто промиване и излекуване на цветовете? И откъде идва връзката между това и качеството на продукта? Нека разберем.

4. Но първо... какво означават промиване и излекуване?

Ако все още не сте култиватор на канабис, вероятно термините „промиване“ и „излекуване“ ви звучат напълно непознато. 

Терминът 'промиване' може да се тълкува различно според марката в хортилултурата. В марихуаната означава процеса на измиване на остатъчните хранителни вещества в последните 1 до 2 седмици преди беритба. За целта се използва вода с ниска електропроводимост (EC), което означава, че растението ще поема само чиста вода вместо хранителен разтвор. Все още обаче не е напълно сигурно дали промиването реално влияе на качеството на цветовете и значи и на цвета на пепелта.

Парадоксът на промиването

Някои градинари се кълнат в промиването, други твърдят, че цветовете им са с високо качество и дават бяла пепел без никакво промиване преди беритба.

Ако промиването не влияе нито на качеството, нито на цвета на пепелта, би ли могло излекуването да е причината? По отношение на времето за промиване, всичко опира до стила на отглеждане и личния избор на градинаря. Органичните производители най-често изобщо пропускат промиването, но ние по принцип препоръчваме поне няколко дни промиване независимо дали отглеждате с хидро система или директно в почва. Докато е важно да използвате вода с ниско EC (обикновената чешмяна вода ще свърши работа), още по-важно е pH нивата да са правилни. За почва търсете стойност между 6.0 и 6.8, а за хидро или кокос – между 5.5 и 6.5 за отлични резултати. 

Когато промивате, най-добре е да напоявате растенията както обикновено, без излишно много вода – целта е да използвате същото количество като при нормално подхранване, с около 25% оттичане. Повторете процеса още веднъж след около 20 минути и следете нивата със солометър (TDS или EC метър). В края на промиването EC нивата трябва да са почти като преди промиването, което значи, че повечето хранителни вещества са отмити от средата. Обикновено препоръчваме една до две седмици промиване при почва, 5 дни при кокос и 3 дни при дрейн-то-уейст или други хидро системи. 

Какво означава излекуване при канабис и как влияе на качеството?

Що се отнася до тревата, правилното съхранение е от основно значение – така тя се запазва, а дори може да се повишат качествата й. Това е особено важно за прясно набраните цветове, които изискват време за излекуване преди консумация. То се прави като държите цветовете в херметически стъклен буркан на тъмно и хладно между 10 дни и 2 седмици, отваряте ги по няколко минути всеки ден, за да не мухлясат. Това подпомага правилното развитие и „узряване” на канабиноидите и терпените във вашите цветове за максимален резултат.

Същината на излекуването е да се постигне перфектното ниво на сухота за консумация. По време на този процес нивата на хлорофил също спадат драстично, което може да е причината и пепелта да изглежда по-бяла. Както посочихме обаче, нужни са още изследвания, за да потвърдим, че доброто излекуване наистина води до по-светла пепел. Със сигурност можем да кажем, обаче, че добре излекуваните цветове осигуряват по-гладко пушене, обикновено са с по-високо качество и може да дадат светла пепел.

Излекуването е често подценяван етап в отглеждането, особено в държави, където консумацията на канабис все още е нелегална. Причината е, че по-голямата част от тревата там идва от нерегулирания „сив“ или черен пазар, където няма почти никакъв контрол върху продукта преди да стигне до клиента. Замислете се – защо нелегалният производител да удължи процеса с още седмици или месеци, щом може да я продаде веднага след изсушаване? Излекуването е бавен процес и изисква търпение, което много градинари си нямат лукса да отделят – особено там, където канабисът е още нелегален.

Ако живеете на място, където канабисът все още е забранен, препоръчваме излекуване на тревата, която ще консумирате. Толкова е лесно – просто вземете няколко стъклени буркана с капак, сложете цветовете вътре и започнете да чакате. Някои сортове се излекуват идеално само за няколко седмици, други – за 6 месеца. Терпеновото узряване е ключово за вкусната трева, така че се въоръжете с търпение!

5. Финални изводи

Може би и на вас ви се върти в главата истина ли е митът за бялата пепел? Е, мит е поради причина – вие решавате дали да вярвате или не. За качеството на цветовете влияние имат много фактори, затова не може да се каже окончателно, че пепелта има най-голямо значение. Вие как мислите? Коментирайте долу какво, според вас, прави едно цвете наистина отличимо сред останалите!

ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ 

1. "Effect of some Alkali Salts upon Fire-Holding Capacity of Tobacco" Henry R. Kraybill. Юли 1917.