Всичко, което трябва да знаете за хаша

• 1. Какво е хашиш?
• 2. Историята на хашиша
• 2. a. Хаш и тютюн
• 3. История на производството на хаш: Барабаните от Кетама и чарас
• 3. a. Барабаните от Кетама
• 3. b. Чарас
• 4. Как се прави хаш днес
• 4. a. Как се прави хаш: dry sift
• 4. b. Как се прави хаш: water hash или bubble hash
• 4. c. Как се прави хаш: dry ice hash
• 5. Класове хаш – най-доброто и най-лошото качество
• 6. Използване на пералня за производство на хаш
• 7. Каква е разликата: хаш срещу марихуана
• 8. Съвети за предпазване на хаш от плесен
• 9. Хаш в съвременната епоха
• 10. В заключение

Хашишът произхожда от семената на канабис, разбира се, но точният му произход все още е мистерия, въпреки че знаем, че е възникнал преди хиляди години поради религиозната и медицинската му употреба в арабските култури. Този концентрат бързо се разпространява по целия свят, основно в Европа, която днес е най-големият консуматор на хашиш. Прочетете нататък, за да научите повече за хаш срещу марихуана, как се прави хаш и още много интересни неща!

1. Какво е хашиш?

Хашишът се получава чрез процеса на отделяне на трихомите, които са смолистите жлези, съдържащи всички съединения като терпени, канабиноиди и флавоноиди, открити в канабисовото растение. Чрез този процес получавате маса от чисти трихоми, която е много по-силна от цветовете на марихуаната.

Този процес на отделяне на смолата се практикува от векове и е бил използван по различни причини по целия свят.

2. Историята на хашиша

Може да се каже, че историята на хаша е толкова дълга, колкото и историята на канабиса, защото хашишът се прави от трихомите по растенията канабис. От хиляди години растенията канабис се използват заради лечебния си ефект и изключително здравите им влакна, използвани за направа на здрава тъкан.

Най-интересното относно хаша е колко малко знаем за произхода му. Ще намерите много спекулации онлайн, но няма точна дата; можем да предположим, че е около 9000 г. пр.н.е. в Индия. Най-старият начин за правене на този хаш е бил много прост, но ефективен. Хората обличали кожени ръкави на предмишниците си и минавали през градината с канабис, докосвайки леко цветовете на растението.

След разходката по ръкавите оставали много маслени жлези. За да ги премахнат, използвали малък метален нож, за да остържат маслените жлези. Причината да не използват ръцете си е, че работата със лепкава смола е трудна и води до влошаване на хаша. Топлината и натискът от ръцете разпадат трихомите, като така се губи част от хубавия аромат и вкус.

Трудно е да се каже кога точно се е появил хашишът, но има сведения от 900 г. сл. Хр. в Арабия, когато вече е бил използван чрез ядене и е бил широко разпространен. Съществуват и препратки към хашиша в литературата, например в „Приказка за ядещия хашиш“ от 1001 арабски приказки — история за мъж, похарчил всичко за жени и ял хашиш, за да сънува пак да стане богат.

С разпространението на хаша се появяват още истории, като легендата за хашашините (убийците), възникнала между 1000-1200 г. сл. Хр. Легендата твърди, че персийски убийци пушели хаш преди мисии; много историци смятат, че думата хашиш идва именно оттам.

През 1300 г. Марко Поло потвърждава историите не само за хашашините, но и за широко разпространената употреба на хаш, което предизвиква любопитство в Европа към този концентрат.

Напред във времето, до 1800-та, хашишът достига Европа главно поради контактите на войници с хаш при кампаниите им в Египет. С разрастването на познанията за хаша интересът нараства и лекари, ботаници започват да популяризират ползите му.

През 1839 г. лекар в Индия публикува статия за употребата на канабис и хашиш, които отчита като ефективни при лечение на множество заболявания; година по-късно лекари започват да използват хаша, да го предписват на пациенти и употребата му в Европа нараства.

Когато това става, търсенето на хашиш се покачва и води до въпроси дали предизвиква зависимост? Скоро се открива, че самият хаш не води до зависимост, но при ниско качество и вариация в силата може да допринесе за привикване и психични проблеми.

През XIX в., с информацията за опасните страни на хаша, хората стават по-внимателни при употреба, което води до алтернативи като ваксини, аспирин и хлоралхидрат и намаляване на употребата, макар че хаш все още се използва в ритуали, за лечение и отдих по цял свят.

Хаш и тютюн

Хаш не винаги се е пушил, както се прави днес. Въпреки че пушенето е един от най-ефективните начини за консумация на хаш, то става популярно чак около 5000-3000 г. пр.н.е. Пушенето на растения не е било разпространено, докато европейците не откриват тютюна. След като употребата на тютюн се разпространява по света, хората осъзнават, че могат да пушат и канабис.

3. История на производството на хаш: Барабаните от Кетама и чарас

Както вече знаете, хаш не идва само от едно място — заради множеството си употреби, хората са измислили различни начини да го произвеждат. Как се прави хашиш? Има няколко начина.

Барабаните от Кетама

Мароко е сред най-големите производители на хашиш, а в малко градче с до 1500 жители има повече от 10 км земя, където канабис расте свободно — градът се казва Кетама и се смята, че оттам идва най-добрият хаш в света.

В Кетама произвеждат хаш от XV век с най-добър вкус и качество. Но как се прави? Ето как.

Берберите, производители на хаш в района, сушат канабиса навън когато е студено, за да се отделя лесно смолата. Използват обикновени кофи, покрити с найлонова мрежа, върху която се слага канабиса, а след това пак се покрива, за да не избяга смолата.

След като всичко е подготвено, използват дървени пръчки, за да удрят канабиса като на барабани (затова е и името). Това е традиция, в която участва цялото семейство; производството е критично важно за препитанието им.

По традиция има два начина за завършване на хаша – единият е с помощта на топлина за активиране на съединенията и превръщането му в познатия ни тъмен хаш, който се изнася, а другият е чрез замразяване на „полена“, който остава близък до кеф.

Чарас

Чарас е хашиш, който се прави ръчно предимно в Афганистан, Пакистан, Непал и Индия и е една от най-често използваните субстанции в Индия.

Този концентрат е подобен на Кетама хаш, но за разлика от него, чараса се прави от смолата на пресни растения канабис.

Производството е доста просто — триене на канабис между ръцете, но отнема много време: трябват около 8 часа за около 7 г хаш. Колкото по-бавно се търка, толкова по-качествен е крайният продукт.

Майсторите на чарас избират най-добрите цветове от живи растения, махат по-големите листа и търкат цветовете между дланите, за да полепне смолата по кожата; след като се оформи дебел слой, го остъргват, притискат го (за активиране) и го оформят на топки.

Има и други начини за правене на чарас, напр. носене на кожени облекла и разходка сред растенията, за да полепнат трихомите по кожата – но традиционният, ръчен метод с подбрани цветове дава най-качествен продукт.

Чарас може да се намери и като temple balls – същата смес, но търкаляна по гореща керамична плоча за активиране на съединенията и лъскав външен вид.

4. Как се прави хаш днес

Както при всичко, процесът се е развил много и днес съществуват различни съвременни методи сред производителите.

Как се прави хаш: Dry sift

Процесът dry sift много прилича на начина, по който се прави хаш в Кетама — триене на канабис върху найлонова мрежа, за да мине само смолата.

Започва се с разстилането на сух канабис върху найлонов екран. След това го търкате върху мрежата няколко минути, докато отдолу се натрупа кеф.

Можете да повтаряте процеса до 3 пъти, но качеството намалява с всяко следващо пресейване. След като сте доволни от количеството получен кеф, може да го съберете с кредитна карта.

Ако искате да го превърнете в хаш, трябва да го притиснете с преса за полен или да приложите топлина по желание.

Как се прави хаш: Water hash или Bubble hash

Water hash е друг начин за производство на хаш. Когато учим хората, предпочитаме да го наричаме ice water hash, за да се добие визуална представа как се прави. Може ръчно или с „hash washer“, но винаги с вода, лед и разбъркване за отделяне на трихомите.

Водата и канабисът първо се замразяват, след което се разбъркват, за да се отделят трихомите, които потъват, докато растителният материал изплува. Тази вода се прекарва през филтърни торбички (като мрежата при dry sift), които отделят трихомите по размер.

Събраните трихоми се разделят по качество (затова са различни торбички), сушат се и са готови за употреба. Крайният резултат наподобява кеф, който трябва да бъде притиснат или нагрят, за да стане познатия ни кафяв хаш.

Как се прави хаш: Dry ice hash

Dry ice hash е съчетание между water hash и dry sift. Процесът използва bubble bags, както при water hash, и същия принцип като dry sift.

За dry ice hash просто замразете канабиса, поставете го във филтърната торбичка по избор и добавете сух лед.

Сухият лед улеснява отделянето на трихоми от растителния материал. Разклащате, трихомите преминават през филтрите и получавате продукт, близък до dry sift или water hash.

Както беше споменато, за да получите класическия кафяв хаш, трябва да го пресовате и нагреете. Но не ви е нужно непременно да правите хаш – може да направите и хаш олио от кефа, което изисква различен процес.

5. Класове хаш – най-доброто и най-лошото качество

Точно като добрите пържоли, хашът си има система за оценка на качеството. Различните класове служат за различни цели. 

Хаш с една и две звезди

• Това са двата най-лоши класа
• Високо съдържание на растителна материя/много тъмен или зелен
• Известен като фермерски клас хаш 
• Често се ползва за ядливи продукти

Хаш с три и четири звезди

• Добър напредък от по-ниските класове
• Има малко растителен материал
• Известен като half melt hash
• Чудесен за „топър“ върху купа или при по-големи количества се прави на хаш розин
                                          

Хаш с пет и шест звезди

• Най-качественият хаш, който може да се купи или направи
• Без никаква растителна материя, само глави на трихоми
• Известен като full melt hash
• Най-добре, когато се изпари на ниска температура за максимален вкус
• Шестзвездният хаш не трябва да оставя никакъв остатък на повърхността

6. Използване на пералня за производство на хаш

Ако искате да направите water hash, но не можете да си позволите или намерите „hash washer“, можете да използвате обикновена домашна пералня – не е препоръчително за качествен хаш, но става за домашна употреба. 

Ето стъпка по стъпка как да направите хаш с пералня!

Стъпка 1

Уверете се, че всичко е чисто, напълнете пералнята със студена вода и лед (20-40 литра вода и 1,5-2,5 кг лед, според размера на пералнята).

Стъпка 2

Сложете канабиса в пералнята, използвайте филтърна торба с цип, за да не изпуснете ценната смола.

Стъпка 3

Добавете лед върху филтърната торба, за да остане канабисът потопен докато се бърка.

Стъпка 4

Оставете канабиса да се хидратира 5 мин, после пуснете пералнята за 10-20 мин и пригответе филтърните торби в кофа, ако искате да разделяте по размер.

Стъпка 5

Уверете се, че маркучът за източване е поставен във филтърните торби, така че водата да се оттича в кофите. След това измийте торбите така, че материалът да се концентрира по средата.

Стъпка 6

Загребете кефа и го оставете да изсъхне, после го обработете както предпочитате, за да го превърнете в хаш.

7. Каква е разликата: хаш срещу марихуана

Въпреки че хашът и марихуаната идват от растението канабис, има основни разлики между тях. 

Освен силата, разлика в пушенето почти няма – и двете могат да се пушат във фаса, лула, бонг или изпарител, но хашът е много по-силен.

Хашът съдържа много по-високи нива на THC спрямо цветовете. Това е, защото хашът извлича смолата, като елиминира растителната маса – докато цветовете имат около 20-25% THC, при хаша може да стигне до 60%.

Това означава, че е нужно много по-малко количество хаш за психоактивен ефект, тъй като концентрирате съединенията, които търсим при употреба на канабис.

8. Съвети за предпазване на хаш от плесен

Точно както при цветовете на канабис, хашът може да развие плесен, ако не се грижите правилно. Ето нашите топ съвети срещу мухъл:

#1 Предпазвайте от плесен по време на растежа

Добрата вентилация е от ключово значение — преполиването води до влажност, което увеличава риска от мухъл, затова проветрявайте добре. По време на цъфтежа правете дефолиация, за да не се създават влажни зони под листата. Ако растенията са прекалено гъсти по време на цъфтеж, рискът от ботритис (гниене на цветовете) се увеличава.

#2 Правилно сушене и зреене

Обикновено мухълът е заради влага, затова добре изсушавайте и зреете хаша – идеално при 35% влажност и температура 12°C.

#3 Съхранявайте правилно хаша

Избягвайте топли места – по-добре на хладно. Мухълът се разпространява чрез въздуха, затова дръжте в херметичен съд. Ако имате възможност — в хладилник, особено за дълго съхранение. След изваждане от хладилника винаги го връщайте обратно, иначе рискувате да се разтроши и да се загубят терпените, което води до по-лош вкус.

9. Хаш в съвременната епоха

Обсъдихме дългата и интересна история на хаша. Споменахме и съвременни методи. Но има една голяма тема, която още не сме засегнали – екстракти. Екстракти? Ако хашът е Пикачу, екстрактите са Чаризард. Не се притеснявайте, ако не разбирате покемоните — искаме просто да кажем, че екстрактите са съвременната еволюция на хаша и вече съставят огромна част от пазара. Смята се, че около 80% от легалните продукти в Северна Америка са екстракти и този дял расте.

Какво са екстрактите, как се правят и как се различават от традиционния хаш? Канабисовите екстракти имат много форми, но делят на две главни групи — без разтворители и с разтворители.

Екстракция без разтворители

Както споменахме, хашът (или екстрактите) са просто трихоми, отделени от растителния материал. Традиционни методи като търкане ги отделят без разтворители. Други такива процеси са bubble hash и пресяване на кеф, но вече има още много съвременни техники. Канабис културата и технологиите напредват бързо в последните 10 години.

Живеем в истински ренесанс на културата и технологиите на канабиса, особено при екстрактите. Сега най-често използваният метод без разтворители е Rosin екстракцията.

Какво е Rosin хаш

Rosin екстракцията е изключително прост процес за събиране на трихоми без никакви разтворители. Спечелва популярност в последните години заради лесния си старт, ниска цена (трябва ви марихуана, хартия за печене и Rosin преса – или за малко количество – преса за коса), и мащабируемост. С Rosin екстракция вземате цвят (или трим), завивате го в хартия и го слагате между нагретите плочи на Rosin пресата.

Натискате ги и прилагате добър натиск за няколко секунди. Като отворите пресата, вътре ще намерите малко росин екстракт, готов за употреба или съхранение. Какво е това?

Когато пресовате, трихомите се втечняват и излизат от цвета. Тази течност се нарича rosin екстракт, който може допълнително да се пречисти до висококачествен концентрат. "Rosin Budder" е вид rosin, при който екстрактът се бърка и разбива на ръка до лека, кремообразна консистенция.

Методи за екстракция с разтворители

Това е процес, при който през растителния материал се прекарва химикал (алкохол, бутан или CO2), който извлича трихомите. Има различни методи, а крайният продукт може да е от гъсто масло до лека вакса. Екстракциите са основно два вида – с въглеводородни разтворители (бутан, пропан, хексан и др.) и не-въглеводородни или с етанол. Основната разлика е в налягането, което се използва. Въглеводородната екстракция работи при 50-150 PSI и позволява пълното разтваряне на трихомите — улавя се пълната есенция на растението без растителната маса.

Днес най-често използван разтворител е бутанът – стандартен газ за запалки. Звучи опасно (и може да бъде, ако не се процедира правилно), но при съблюдаване на проверки продуктът е безопасен.

Екстракцията с етанол не изисква налягане и е по-малко възпламенима, но поради свойствата на етанола често се извличат и нежелани части като хлорофил, мазнини и восъци, което влошава качеството. Повечето производители предпочитат бутан и продуктите се наричат BHO или "Butane Hash Oil" – краен продукт може да е дъб, вакса и др. Типичните разновидности на BHO са:

• THC Кристали (THC Diamonds) – най-чистите концентрати, до 99,9% чистота
• Вакса – най-често срещаният концентрат на пазара
• Honeycomb (Pie Crust) – златиста и въздушна текстура
• Budder – по-мека, по-маслена форма на вакса
• Crumble – чуплив тип budder
• Terp Sauce – течност, богата на терпени, вторичен продукт от THC Diamonds.

Кое е по-добро?

Отговорът е: зависи. Rosin екстракцията се смята за най-безопасния и лесен начин, без остатъчни разтворители или химикали. Но методите с разтворители дават повече видове резултат и, ако сместа е добре обработена, няма риск.

Какво е live resin?

Live resin е вид екстракт с разтворител, но с важна разлика: използва се пресен замразен цвят, а не изсушен и зреел. Това запазва повече аромат, защото терпените не се разрушават от сушене. Недостатъкът е, че се изисква много повече растителен материал и затова такива продукти са по-скъпи. В крайна сметка всичко е въпрос на предпочитание — пробвайте всичко, за да откриете какво ви допада!

10. В заключение

Хаш не е нещо ново — този канабис продукт се прави и консумира от хиляди години. Макар вече да има и други начини за прием на канабис, като шатър, moonrocks или THC диаманти, хашът остава най-консумирания продукт от канабис в света.

Ако имате повече информация за историята на хаша или искате да споделите съвети с други любители, оставете коментар по-долу!

Външни линкове

1. Marijuana and hashish: perspectives on cannabis. - Жан-Луи Шалeар, 2019. 
2. Hashish traffickers, hashish consumers, and colonial knowledge in Mandatory Palestine. Middle Eastern Studies. - Хагай Рам, 2016.