Анатомия на канабис растения: От семена до върхове

• 1. Анатомия на женски срещу мъжки растения
• 2. Семена и кълнове
• 3. Корени
• 4. Вентилаторни листа
• 5. Захарни листа
• 6. Предполови структури
• 7. Клонки и стъбло
• 8. Възли
• 9. Цветове (върхове)
• 10. Пестили и стигми
• 11. Бракции
• 12. Трихоми
• 13. Жизнен цикъл на канабис растенията
• 13. a. Етап на покълване
• 13. b. Етап на кълн
• 13. c. Вегетативен етап
• 13. d. Фаза на цъфтеж
• 14. Разлика между автофлоури и фотопериодни растения
• 15. Заключение

Много потребители са виждали канабисов цвят (известен още като върхове) и може би листа, но никога не са виждали мъжко или женско растение, израснало от семе. Когато отглеждате канабис, изключително важно е да познавате анатомията на мъжкото и женското канабис растение, за да знаете от какво се нуждаят и да предотвратите проблеми. Ключово е да знаете частите на канабисовото растение, като корени, възли, чашки и трихоми, за да отглеждате канабисови семена и да поддържате здравословна градина.

1. Анатомия на женски срещу мъжки растения

Канабис растенията са двудомни, което означава, че имат разделени полове – растенията могат да бъдат мъжки или женски. При канабиса женското растение произвежда високи нива на канабиноиди и развива цветове (върхове), докато мъжкото създава ниски нива и образува прашецови торбички.

Когато и двете взаимодействат, мъжкият прашец опложда женските цветове (върховете), като се получават семена, използвани за развъждане и култивиране на канабис. Важно е да знаете кое растение трябва да отглеждате за желаните резултати, затова в тази статия ще обясним основните разлики и анатомията на канабисовото растение.

Имайте предвид, че може да срещнете и хермафродитно канабис растение. Такова растение развива и двата пола, което означава, че ще видите прашецови торбички и бели власинки на едно и също растение. Запомнете, че хермафродитното растение само по себе си не е проблем, но ако целите да отглеждате върхове, а не семена, желателно е да избягвате хермафродитите.

2. Семена и кълнове

Семето е първото нещо, което ви трябва, за да започнете да отглеждате собствено женско канабис растение; канабисовото семе има твърда обвивка, която пази ембриона. Ембрионът се превръща в кълн при поникване и впоследствие – в напълно развито растение. При подходяща температура и влажност ще видите как започва да се образува кълн (бебе растение) с чифт малки, овални зелени листа, наречени котиледони.

Котиледоните вече съдържат хлорофил, който им позволява да извършват фотосинтеза, но едва във вегетативната фаза ще видите първия чифт назъбени листа и тогава растението започва да усвоява енергия и хранителни вещества, с които развива листна маса и стъбла.

3. Корени

След 3-5 дни излагане на семето на условия за покълване се появява бял „опашка“, която расте на дължина и дебелина щом семето се засади, и скоро се превръща във вашия основен корен, откъдето поникват коренови разклонения.

Когато основният корен достигне значителен размер, започват да се появяват странични корени, образуващи мрежа в почвата, която е отговорна за усвояването на вода и хранителни вещества, жизнено важни за растежа на растението.

4. Вентилаторни листа

След появата на котиледоните те се излагат на слънчева светлина, което е важно, тъй като листата използват фотосинтеза, за да произвеждат енергия за растеж. След няколко дни се появяват първите назъбени листа, а с порасването на растението се развива по-голяма листна маса с повече върхове (пръсти) на всеки вентилаторен лист.

В зависимост от генетиката листата могат да имат пет, седем, девет или повече върхове (пръсти), но независимо от броя им, вентилаторните листа използват слънце, вода и CO2 за синтез на захари – енергията за растеж.

Също така листата се различават според генетиката – например Индика са по-широки с повече пръсти, докато Сатива са по-тесни и също с много пръсти. Има и автофлоури, започващи с листа, подобни на Рудералис, и понякога е трудно да се различат, затова ето таблица за лесно сравнение:

Тези захари са източник на енергия за растежа и биологичните процеси на растението. Имайте предвид, че въпреки че листата са част от канабиса, те съдържат ниски нива на канабиноиди и основната им функция е да поемат слънчева светлина, да складират вода и да защитават върховете от изгаряне, но обикновено не се пушат.

5. Захарни листа

Захарните листа са обикновени листа, но за разлика от вентилаторните те са малки и обикновено растат между върховете на женските растения. Тези листа понякога съдържат трихоми, но това зависи от продуктивността на конкретната разновидност.

Тези листа съдържат по-малко смола от върховете и обикновено не се консумират, но при качествени генетики може да се използват за ядливи продукти, олии и екстракти.

6. Предполови структури

Предполовите структури (които после стават половите органи на растенията) се появяват на междинните възли във фазата преди цъфтеж на растението; ако растението е мъжко, ще видите малки топчета (прашецови торбички) в ранния стадий вместо върхове.

Тези прашецови торбички по-късно се развиват и отварят, освобождавайки прашеца за опрашване. Ако обаче видите бели власинки (стигми) вместо торбички, растението със сигурност е женско.

Ако сте домашен градинар, трябва да определите пола на растенията („sex“ – клониране и 12/12 осветление за показване на половите органи), преди да достигнат зрялост, за да не опрашат мъжките женските растения. Запомнете, че опрашените цветове ще образуват семена, което намалява количеството канабиноиди и добива.

Ако сте селекционер или просто искате да експериментирате с опрашване, може да направите отделна камера и да опрашите растенията си в контролирано пространство, като така избягвате случайна опрашване, понеже прашецът е лек и може да се пренася с коса, дрехи или вятър.

7. Клонки и стъбло

Както казахме, листата поемат светлина, и с растежа на нови листа растението става по-голямо, а стъблото и клонките стават по-дебели и развиват още междинни възли (и разстояние между тях) от двете страни на стъблото.

Основната част на анатомията е стъблото, което дава поддръжка на листата, клонките и половите органи (по същество цялото растение). Вътре има проводяща система (ксилем и флоем) – ксилемът транспортира вода и хранителни вещества във водата, докато флоемът разпределя захари, протеини и други органични молекули.

Понякога може да се развият генетични мутации, които не могат да се отстранят, но въпреки необичайния растеж често резултират във върхове с добро качество, макар и понякога с по-нисък добив.

8. Възли

Възлите са мястото, където клонките излизат от стъблото. Във вегетативната фаза те са успоредни, но при започване на цъфтеж могат да се появят неравномерно – това не е проблем, а отличителна черта на някои разновидности.

Днес повечето щамове са хибриди (Индика и Сатива), така че това не винаги е 100% валидно, но обикновено Индиките имат по-приближени възли, а при Сативите са по-отдалечени.

Възлите са важни, защото именно там започва развитието на върхове или прашецови торбички и се появяват първите признаци за пола на растението.

9. Цветове (върхове)

Върховете (цветовете) са най-важната част както за градинарите, така и за растението, тъй като имат няколко функции – привличане на опрашители и образуване на семена (след опрашване) за съхранение на вида. Днес можете да намерите феминизирани семена, което означава, че получавате 100% женски растения, но при естествените условия канабисът е двудомен – растенията са мъжки или женски, както отбелязахме по-горе.

Етапът преди цъфтеж е ключов за различаване на пола, тъй като се появяват първите признаци. Върховете на върха на стеблото се наричат „кола“ – обикновено има един главен връх, но с техники за тренировка (LST, HST) могат да се оформят няколко главни върха за повече добив.

Главната кола е още известна като апикален връх – там главно се групират цветовете, но ще видите и малки групи цветове по възлите между листата. За сравнение, страничните коли са по-малки и затова се използва LST и HST.

Тези методи променят структурата на растението, като осигуряват повече светлина и въздух за местата на цъфтежа, с което върховете стават по-големи и качествени.

При цветовете има разлика между женски и мъжки цветове. Мъжките обикновено се развиват 2-3 седмици по-рано и не образуват върхове, а колонки от прашецови торбички.

10. Пестили и стигми

Пестилите и стигмите са репродуктивните органи на женските цветове. Много потребители ги наричат просто пестили, но това е грешно – пестилът е мястото, от което излизат стигмите (белите власинки). Тези структури събират прашец и впоследствие произвеждат семена.

Когато растението достигне зрялост, стигмите могат да променят цвета си няколко пъти – започват с бели, после жълти, оранжеви или червени, и накрая – кафяви нюанси. Имайте предвид, че стигмите не влияят на силата или вкуса, защото не съдържат канабиноиди и трихоми, затова няма да променят качеството на върховете ви.

11. Бракции

Бракциите, които често наричаме чашки, реално образуват върховете – те са крушовидни израстъци между захарните листа, но според генетиката могат да бъдат с различен цвят, форма и големина.

Когато стигмите бъдат опрашени, бракциите се превръщат в оварии (инкубатори на семена), позволявайки им да съзреят и растат, но това намалява добивите и смолата във върховете – затова градинарите предпочитат „sinsemilla“ или феминизирани семена.

Непрашецован цвят обикновено е богат на трихоми, тъй като вашата реколта ще е по-смолиста, а трихомите отговарят за продукцията и съхранението на терпени и канабиноиди.

12. Трихоми

Трихомите са миниатюрни кристали по върховете и листата, считани за най-важната част за канабис потребителите. Тези гъбовидни жлези са прозрачни, лепкави и образуват дебел слой по върховете. Те съществуват в различни типове и размери:

• Капитатно-стъблени трихоми 100 µm;
• Цистолитни трихоми 50 µm.
• Едноклетъчни нетракционни трихоми 20 µm;
• Капитатни сесилни трихоми 20 µm;
• Комплексни луковични трихоми 10 µm и;
• Прости луковични трихоми 10 µm;

Всички „рекреационни щамове“ са богати на THC, а според сорта продукцията на трихоми е различна — намирате повече или по-малко трихоми, но всяко растение развива трихоми.

За домашните градинари трихомите са стандарт за определяне точния момент за реколта, а в природата създадените от растението съединения (например терпените) им помагат да се защитят от вредители. Лепкавите трихоми допълнително защитават върховете от насекоми и UV светлина – макар че при закрито отглеждане не мислим за това, всички части на растението са важни за оцеляването му в природата.

13. Жизнен цикъл на канабис растенията

След като вече знаете всичко за анатомията, нека разберем и жизнения цикъл на канабис растенията. Канабисът може да расте и съзрява между 8 и 32 седмици, като преминава през четири етапа:

• Етап на поникване;
• Етап на кълн;
• Вегетативен етап;
• Фаза на цъфтеж.

Важно е да познавате тези етапи, тъй като всеки изисква различен светлинен спектър, светлинни цикли, хранителни вещества и условия за отглеждане.

Етап на покълване

Както и при другите растения, канабисът започва със семе. Канабисовите семена са в латентност, докато не бъдат изложени на топлина и влага. Ако искате да покълните канабисови или други семена, трябва да ги хидратирате и осигурите подходящи условия.

След засаждане, семената поникват за 3-10 дни и семето съдържа храна за 2-3 седмици — не е нужно да се тори, докато кълнът не се покаже от почвата. След това ще видите две овални листенца – котиледони, което бележи началото на етапа на кълн.

Етап на кълн

Етапът на кълн може да продължи от 1 до 3 седмици, понякога и повече според щама и условията за отглеждане. През този етап растението съсредоточено развива корени и листна маса – имайте предвид, че са все още малки и нежни, затова внимавайте да не предозирате с вода или хранителни вещества.

В периода на кълн осигурете 18 часа светлина и 6 часа тъмнина, и следете за вредители и болести, тъй като са особенно уязвими.

Вегетативен етап

След няколко седмици във вегетация, растенията имат нужда от повече храна, светлина и вода, тъй като започват експоненциално да развиват корени и листа. Във вегетативния етап е важно да осигурите повече азот и по-малко фосфор и калий – азотът е нужен за листната маса. При indoor отглеждане, добра практика е да превключите на 12/12 (за цъфтеж) когато растението достигне ⅓ или ½ от желаната крайна височина.

Фаза на цъфтеж

След превключване на 12/12 (или есента при outdoor), растенията започват да цъфтят. Цъфтежната фаза може да трае от 6 до 10+ седмици според щама. Започва с появата на предполите органи, които по-късно се превръщат във вкусните, лепкави върхове, които чакате. Това е само кратък обзор – има още неща за осветлението, но познаването на жизнения цикъл и анатомията ще ви помогне да избегнете проблеми.

14. Разлика между автофлоури и фотопериодни растения

Ето, всичко, което ви трябва за жизнения цикъл на канабиса. Но това, което описахме по-горе, се отнася до фотопериодните щамове. А има и нов играч – автофлоури! До неотдавна (и основателно) те бяха смятани за по-слабиот вид с по-малък добив и по-ниска сила от фотопериодните, но днешните автофлоури нямат нищо общо – те заслужават гордост и признание.

Благодарение на усилията на селекционерите през последните две десетилетия, автофлоурите вече са на нивото (и дори надминават) фотопериодните щамове по всичко важно – добив, сила на върховете, производство на терпени и флавоноиди.

Те имат и редица големи предимства пред фотопериодните щамове, както за начинаещи, така и за напреднали. Сред тях са:

• По-бърз цикъл - Някои автофлоур растения са готови от семе до реколта за 8 седмици (повечето – за под 10-11 седмици), докато фотопериодните щамове изискват двойно повече време, особено при сатива-доминирани сортове.
• По-лесно отглеждане - Автофлоурите изискват по-малко внимание и са от типа щамове, които може почти да „забравите“ – по-малко капризни са.
• Гъвкавост - Те са изумително адаптивни — могат да се отглеждат навсякъде и във всякакви условия. Не изискват идеален климат както фотопериодните растения и често процъфтяват в неблагоприятна среда за благодарение на рудералис произхода си от суровия север.
• Дискретност - Обикновено са по-компактни и по-ниски, което ги прави по-лесни за криене.
• Издръжливост - По правило автофлоурите са по-устойчиви на вредители, мухъл и болести в сравнение с фотопериодните.

По-чести реколти – автофлоурите могат да се събират повече от веднъж годишно, тъй като не зависят от сезоните за цъфтежа си. Това значи, че ако ги отглеждате outdoor, можете да приберете две реколти за времето на една фотопериодна. Ако сте indoor градинар, организирането на постоянен цикъл на реколта (с различни растения във всяка фаза) е много по-лесно с автофлоури, защото всички стадии на растенията могат да са на едно и също осветление. Ще разгледаме това подробно малко по-надолу.

Как се различават автофлоури и фотопериодни щамове в жизнения си цикъл?

Основният отговор е в името. За разлика от фотопериодните, при които фазата се определя от светлинния цикъл, автофлоурите имат вграден генетичен „таймер“ и преминават от вегетация към цъфтеж независимо от светлината. Това носи огромни плюсове и за indoor, и за outdoor градинари.

Най-добрият светлинен режим за автофлоури

За стартиране на цъфтежа при фотопериодите сменяме светлините от 18 часа на 12/12. Това налага отделни пространства за вегетация и цъфтеж на закрито. Не и при автофлоурите! Както споменахме, те цъфтят при всякакъв светлинен режим ако светлината е достатъчна. Това значи, че можете да гледате автофлоури на 24/0, 20/4 или 18/6 от семе до реколта. Вие решавате!

След много тестове можем уверено да препоръчаме 20/4 или 18/6 на ден за най-добри резултати. Вървят и на 24/0, но липсата на почивка може да причини стрес при някои щамове. Този улеснен режим е още един плюс...

Постоянен цикъл на реколта с автофлоур щамове

Какво искаме всички като градинари? Има няколко отговора, но най-често чуваме – никога да не свършва запасът от качествени върхове! А най-лесният начин за това е – постоянен цикъл на реколта!

Това може да се постигне и с фотопериоден щам (с отделни вегетативни и цъфтящи помещения), но при автофлоурите е супер лесно. Понеже те преминават през цъфтежа независимо от светлината, можете всички растения да гледате в една и съща стая. Просто засаждате нови автофлоури всяка или през седмица (стремете се към 3-4 седмици разлика между стадийте). Така винаги ще имате нови растения и върхове за бране — перфектно! Най-добре е да разделите помещението на две – от едната страна са кълнове и млади растения, от другата – за цъфтеж.

Щом някой автофлоур е готов за реколта, го изваждате и местите нов от вегетативната зона. Препоръчваме и ScrOG за цъфтящите, за равна височина и по-еднаква реколта. А какво става с добива? Ако дадете на всеки щам достатъчно време за развитие на размер и THC/CBD, реколтата от автофлоури ще е съизмерима с тази при обикновен режим! А какво сe случва с кълновете? 

Можете да ги гледате в същата стая като всичко друго, но не е препоръчително – основното осветление е твърде силно за кълнове, по-добре е първо да се адаптират към условията. Кълновете харесват малко по-топла и влажна среда от растенията във вегетация или цъфтеж. По-добре стартирайте семената си в топла стая със слаба светлина и 22-28C. Щом развият здрава коренова система и първи листа – тогава преместете в основното помещение.

15. Заключение

Канабисът е хилядолетно растение, усъвършенствало своята структура с времето – макар да не го виждаме така, всички части на растението (не само половите органи) са от съществена важност за оцеляването и продължението на вида. Споделяйте съвети и полезна информация в коментарите по-долу, за да помагате на други градинари!

Външни източници:

1. Morpho-Anatomy of Marijuana (Cannabis sativa L.). - Raman, Vijayasankar & Lata, Hemant & Chandra, Suman & Khan, Ikhlas & Elsohly, Mahmoud. (2017).
2. Understanding Cannabis. - Hunt, Debra & Keefe, Joanne & Whitehead, Tammy & Littlefield, Amber. (2020).